Изложбата е съставена от многобройни творби на художници и скулптори от европейското и българско изкуство, в ядрото на чуждестранната колекция на Георги и Ваня Зъбчеви е тази на Луиджи Мартини и неговата дъщеря Монализа, по-късно значително обогатена. Тя доминира в настоящата изложба, където преобладава фигуративната живопис.Избраните над 200 творби от 40 италиански автори са разпределени в три зали.В Зала „А“ са представени 11 художници: Медардо Россо, Джорджо де Кирико, Франко Ферари, Ренцо Веспиняни, Жабер Алван, Нунцио Бибо, Енио Калабрия, Вирджилио Гуци, Ренато Гутузо, Асен Пейков, Борис Георгиев. Изборът е направен на принципа на съпоставяне: различните по стил, техника и материал творци влизат в диалог един с друг и пред самите себе си.В Зала „В“ е разделът на фигуративното изкуство: Марио Сирони, Лучо Фонтана, Уго Атарди, Енрико Бай, Пиетро Кашела, Емилио Греко, Пиеро Гучоне, Джакомо Манцу, Едоло Маши, Мадалена Маури, Саро Мирабела, Зоран Музич, Фаусто Пирандело, Орфео Тамбури, Нани Тедески и Марио Скифано. В този раздел са включени последователи на фигуративната живопис от 40-те години на ХХ до началото на XXI век. Селекцията не претендира за цялостна картина на развитието в страната, където афинитетът към фигуративното изкуство е вкоренен хилядолетия. В него най-пълно са показани художниците от „Il Pro e Il Contro,“ т.е. „За и против“, в основата на чието творчество е човекът и връзката между живота и изкуството.В Зала „С“ е разделът на абстрактното изкуство – Енрико Акатино, Васко Бендини, Еудженио Карми, Никола Карино, Пиеро Дорацио, Джорджина Латес, Умберто Мастрояни, Гастоне Новели, Джо Помодоро, Емилио Сканавино, Гуидо Страца и Емилио Ведова. В Италия абстрактните художници са многобройни, затова включените в изложбата трябва да се разглеждат като начална стъпка в представянето на това течение, което ще се разширява в следващите години. В общи линии абстрактното изкуство в Италия се определя от непрекъснатия диалог между европейското влияние и местните специфики, от сюрреалистичния подход през 30-те години на миналия век до по-свободните форми след Втората световна война, започвайки с Информела.
