Проф. доктор на изкуствознанието (средновековно и съвременно изкуство); чуждестранен член на САНУ, Белград (2006); Доктор Хонорис Кауза на Университета „Сока“, Токио(2006); академик-учредител на Славянския клас към Академия Амброзиана, Милано (2009). Основател (с НиколайГенчев) на Катедрата по културознание(1981) и на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“(1986). Гост-професор на университетите в Италия (Неапол, Палермо, Венеция, Милано, Рим – 1981–2010); Ватикана (Школа попалеография и дипломатика към Секретния архив – 1978); САЩ (Ню Йорк, Вашингтон, Харвард, Бостън – 1980–1990, Йейл –1988–1989); Германия (Кьолн – 1982–2010); Франция(Сорбоната – 1982–1992, Страсбург – 2008); Белгия (Брюксел – 2006); Израел (Йерусалим– 1992–1996); Русия (Москва, Санкт Петербург– 1986–2010); Япония (Токийски, Токайски и Сока университет, Хокайдо, Осака, Кюшу– 1981–2006) и др.
Аксиния Джурова е автор на над 50 монографии и на над 500 статии по средновековно и съвременно изкуство. Тя е автор на седемте тома „Срещи по пътя. Изчезващата памет“ (2018–2019) с над 200 портрета на художници. С нейно участие се реализират филми и предавания в България, Италия и Франция. Джурова е организатор и куратор на редица изложби по средновековно и съвременно българско изкуство у нас и в Европа, Азия и САЩ.
Политически и културен деец на Arci (Италианска асоциация за отдих и култура). От средатана 60-те години на миналия век заема ръководни позиции като член на националния секретариат, а след това като президент на Съюза на киното Arci. В средата на 80-те години на миналия век работи в областта на политическата комуникация, а през 1987 г. основава „Архив на социалния плакат“ (Archivio del Manifesto Sociale). Повече от две десетилетия участва активно в курирането на художествени изложби и каталози, както и на мултимедийни изложби и такива, свързани с историята на развитието на Асоциацията, между които: Que trata de Espagna. Artisti spagnoli nelle raccolted’arte della Cgil; Il lavoro inciso. Capolavori d’artegrafica da Millet a Vedova; I Costruttori. Il corpo del lavoroin cento anni di arte italiana; Arte per l’Umanità. Arte e artisti in 120 anni di cooperazione; Da soli non si può…,dalle Società di Mutuo Soccorso all’Arci 1848–2007; Rossa. Immagine e comunicazione del lavoro 1848–2006. През 2011 г.е удостоен с престижната награда „Compasso d'Oro“ и продължава да редактиракаталози за изложби и за други издания, публикувани от „Skira“, „Ediesse“, „Cibele“и „Promoart“. Възобновява дейността си едва през 2017 г., за да отдаде почит на наскоро починалия си приятел – скулптора Нунцио Бибо. Курира дигиталния каталог „Nunzio Bibbò. Una musica e un canto già scolpiti“, композиран с музика, както и редица други изложби в Торино, Милано, Болцано, Равена, Флоренция, Перуджа, Рим, Неапол, Лече и Палермо. Сред по-важните негови публикации са: Il lavoro ha valori manifesti. La grafica Cgil 1945–2001; Da soli non si può…,dalle Società di Mutuo Soccorso all’Arci 1848–2007; Immagini per le idee. La grafica Arci 1957–2007; както и генералния каталог Cgil. Le raccolte d’arte. Луиджи Мартини заедно с Аксиния Джурова са автори на многотомника, посветен на колекция „Зъбчеви“ („Историята“, Т.I, София, 2023 г.; „Енио Калабрия“, Т. II,София, 2025 г.; „Нунцио Бибо“, Т. III, София,2026 г.).