Вирджилио Гуци е художник, писател и арт критик, роден в Молфета на 23 декември 1902 г. Като творец получава признание около 1930 г. след поредица от участия в местни, национални и самостоятелни изложби. В изкуството му се откриват паралели с Римската школа, като той доразвива функцията на цвета и преминава отвъд него, повлиян от линията на Моранди, изобразителната концепция на импресионизма и конструктивизма на Сезан.През 1940 г. участва в групова изложба в Галерията на Рим заедно с Фацини, Гутузо, Монтанарини, Тамбури и Зивери. В нея той по своя начин разчупва рамките на самата Римска школа, поставяйки началото на нова посока в реализма чрез обновяване на експресионистичната визия. Според Ренато Гутузо: „Гуци не е революционер, а по самата си природа е класицист. Всъщност за художника нищо не изглеждаше по-революционно от това да погледне класицизма и да го актуализира през филтъра на авангарда.“През 1945 г. – период, белязан от стремеж към материалното, моралното и културното прераждане на страната – той основава „Арт клуб“ заедно с Прамполини, Фацини и други автори. По-късно Гуци поема председателството на клуба, с което активно насърчава обновяването на художествения вкус в следвоенния период.Активната му дейност се засилва и от участието му в две ключови събития. Първото е изложбата във Ферара през 1960 г. – „Обновеното изкуство в Италия 1930–1945“, сочена за първия сериозен анализ на италианското изкуство от този период. Второто е мащабната експозиция в Палацо Строци във Флоренция през 1967 г. – „Модерното изкуство в Италия 1915–1935“, курирана от Раджианти, където Гуци е удостоен с престижната награда „Фиорино д'Оро“.Между 1965 и 1978 г. той прави редица самостоятелни изложби. През 1963 г. е поканен в Националната академия „Сан Лука“, на която по-късно става президент (1974–1976). От 1957 до 1961 г. заема поста директор на Академията за изящни изкуства в Рим. Сред изявите му зад граница най-забележителна остава изложбата му в Ню Йорк през 1963 г.Вирджилио Гуци умира в Рим през 1978 г.