Ренато Гутузо е роден в Багерия, 1911 г., и е един от най-известните италиански художници. Той се налага още в края на 30-те години на ХХ в. с динамиката, експресията, цветния ритъм в сложните композиционни решения в „Бягство от Етна“ и „Разпятие“. В следващите десетилетия неговият живописен език еволюира в преосмисляне на късния кубизъм от края на 40-те години на ХХ в., минава през неореализма в следвоенните десетилетия и стига до романтично експресивния реализъм. Този ярък път в живописта често води до игнориране на рисунките и графиките, които са в близка връзка с картините му. Самият той често споделя, че „без рисунка няма живопис“.Живописта на Гутузо е близка до динамиката на реалния живот и участието му в художествения конкурс „Премио Кремона“ заедно с Карло Кара, Марио Сирони и Масимо Кампили го доказва. Така той се налага още в началото като един от ярките представители на италианския неореализъм. В неговото изкуство всичко се движи, рисунката е начупена, подложена на видимо напрежение, пространствените планове се засичат, фигурите са в гъвкави движения, обемите са деформирани. Този стил с динамични пространствени планове, сложни ракурси на предмети и форми, отривист рисунъчен щрих бяха доминиращи в изложбата, показана в София през 1976 г. „Човек, четящ вестник“ впечатли публиката с излизане на обекта от картинното пространство, вкарвайки емоционално зрителя в него. Така, разрушавайки пространственото ограничение на картините, Гутузо се доближи до футуристите и Бала, но при него то бе реално, т.е. конкретно. И това бе свързано не само с политическите му пристрастия и влияния по линия например на „Гуерника“ на Пикасо, но и бе плод на личните му впечатления и участие в съпротивата (виж серията рисунки „Бог е с нас“, близки като експресия до немските художници – Отто Дикс, Георг Гросс, Кете Колвиц, Кокошка).След Втората световна война в изкуството му се налага неореализмът и увлечението по кубизма, както и в цяла Европа: „Мафия“ и „Битката за моста на Адмирала“. Последната картина през 1952 г. му носи големия успех на Биеналето във Венеция, както и „Буги-вуги в Рим“, „Дискусия“ от 60-те години на ХХ в. и „1968 г.“ – свързана с Виетнам. В изложбата са представени рисунки и картината „Излегната гола жена“ от 1978 г.Ренато Гутузо умира в Рим през 1987 г.