Медардо Россо е един от най-известните италиански скулптори, изпреварил времето си със своето оригинално импресионистично моделиране на формите и спечелил множество последователи и почитатели до ден днешен.Роден е в Торино на 21 юни 1858 г. Когато е на дванадесет години, семейството му се премества в Милано. На 24-годишна възраст, след отбиване на военната си служба, той се записва в Академията „Брера“. В Милано Россо първоначално създава бронзови бюстове и фигури в класически стил. След 1882 г. обаче променя подхода си – вероятно под влияние на импресионизма. В някои от първите му произведения от този период се усеща отказ от детайла, по-обобщено и нежно моделиране на повърхностите, както и омекотяване на играта между светлината и сянката. Россо не прави подготвителни рисунки за скулптурите си, а обработва директно глината. От нея изработва модел, който след това служи за създаването на негативна форма. В нея отлива творбите си от бронз, гипс, а много по-късно и от восък с гипсова вътрешност (използвайки метода cire perdue).През 1889 г. Медардо Россо се премества в Париж, където се запознава с редица влиятелни личности, включително с писателя Емил Зола. По време на парижкия си период той експериментира и с фотография в ателието, като заснема пластиките си при различно осветление, за да улови по-добре тяхната триизмерност. Той допълнително обработва пластиките, което придава вибрираща фактура на образите. Една от основните му цели е да постигне усещане за ефимерното въздействие на светлината върху скулптурата. В парижкото си студио Россо създава собствена леярна, докато повечето му колеги изпращат калъпите си в професионални леярни. Този начин на работа му дава свободата да обработва повърхностите по необичаен начин, като често запазва елементи, които други биха сметнали за „грешки при отливането“.Във френската столица той завързва приятелство с Огюст Роден, като двамата автори обменят творби. През 1906 г. Россо реализира последния си оригинален сюжет и до края на живота си не създава нови композиции, а се фокусира върху преработването и създаването на вариации на предишни произведения. С тези особености на стила му се отличава и включената в изложбата скулптура „Дете на слънце“, чиято бронзова отливка е направена през 50-те години на ХХ в. от патинирания гипс от 1891–1892 г. Умира през 1928 г. в Милано на 70-годишна възраст.