Джузепе Мария Алберто Джорджо де Кирико е роден във Волос, Гърция, на 10 юли 1888 г. в италианско семейство с благороднически произход. Баща му е инженер, участвал в изграждането на Тесалийската железница в Княжество България и в Кралство Гърция. През август същата година в Атина се ражда брат му Андреа (художник, който през 1914 г. приема името Алберто Савинио). През 1896 г. семейство де Кирико се завръща във Волос, където живее до 1899 г. След смъртта на баща му през 1905 г. напускат Гърция и след кратки престои във Венеция и Милано се преместват в Мюнхен. Там Джорджо де Кирико посещава Академията за изящни изкуства.През юни 1909 г. се завръща в Милано, а през март 1910 г. се премества във Флоренция, където се ражда първата му метафизична картина „Загадката на есенния следобед“, вдъхновена от видение, което той „получава“ на площад „Санта Кроче“. Творбата е предшествана от „Загадката на оракула“ и последвана, също през 1910 г. във Флоренция, от „Загадката на часа“ и известния автопортрет „Портрет на художника“ с лапидарния ницшеански епиграф: „И какво да обичам, ако не това, което е загадъчно?“. На 14 юли 1911 г. пристига в Париж и продължава темата за „Пиаца д'Италия“. За първи път участва в Есенния салон през 1912 г., а през март 1913 г. излага в Салона на независимите. Забелязват го Пикасо и Аполинер, като поетът го нарича „най-изненадващия художник на младото поколение“. През май 1915 г. де Кирико и брат му Савинио се завръщат в Италия.В периода 1925–1929 г. де Кирико се занимава интензивно с метафизиката на светлината и средиземноморската митология, в резултат на което се появяват циклите „Археолози“, „Коне край морето“, „Трофеи“, „Пейзажи в стаята“, „Мебели в долината“ и „Гладиатори“. В края на 1948 г. е назначен за член на Кралското дружество на британските художници, а през 1949 г. провежда самостоятелна изложба там.През 1950 г., в знак на протест срещу Венецианското биенале, което две години по-рано е присъдило наградата за метафизично изкуство на Джорджо Моранди, де Кирико организира „Антибиенале“ в Гребния клуб „Бучинторо“ във Венеция, в което излага редом с „антимодерни“ художници. Подобни самостоятелни изложби са реализирани на същото място през 1952 и 1954 г. От този период е и творбата „Натюрморт“, включена в експозицията, в която са показани също и негови литографии.На 20 ноември 1978 г. Джорджо де Кирико умира в Рим.