Борис Георгиев е художник със световна известност, оставил ярка следа в изкуството на Италия, Индия и Бразилия, без да прекъсва връзка с родината си до края на своя живот. Болката по човешките страдания и копнежът по съвършенство придават очарование на неговите картини. С тях той утвърждава своя идеал за човечност и красота. Зад външното изящество на линиите и колорита се крие основната нравствена идея на художника – търсене на моралните устои на личността, която не трябва да бъде потискана, унижавана и обезверявана. Дълбокият хуманизъм на този талантлив живописец е свързан и с неговите идейни пристрастия като последовател на толстоизма, на учителя Дънов и Николай Рьорих.Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна в многолюдно семейство. През 1902 г., след като завършва основното си образование, баща му – кожухар и шивач, заминава с цялото семейство за Русия, като отначало се установява в Одеса, а след това в Санкт Петербург.От 1907 до 1909 г. Борис Георгиев следва живопис в Санкт Петербург в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих, който оказва силно влияние върху неговото духовно развитие. През 1909–1910 г. изучава живопис в Кралската академия за изобразителни изкуства в Мюнхен (Германия) под ръководството на майсторите Анжело Янк и Петер фон Холм, където се усъвършенства в стилистиката на германския югендщил. След завършване на образованието си от 1911 г. тръгва да пътува – обикаля из Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания и Мароко. Завръща се в Италия и избира да живее в Италианските Алпи (1913–1917) заедно със сестра си Катя, която го съпровожда и при пътуванията му. „В градовете не бих могъл да творя. В планината човек чувства по-ясно възвишеното, което живее в глъбините на душата му“, споделя Борис Георгиев.От 1914 г. до 1920 г. работи като художник във Florence. В Италия създава някои от най-емблематичните си шедьоври. Негова спътница в пътуванията по света е сестра му Катя, с която живее от 1914 до 1917 г. в италианските Алпи. През 1917 г. тя умира млада и той тежко преживява загубата. Рисува я на платната си често като ефирна сянка или силует. От 1920 г. се установява в Рим. Допирът с ренесансовото изкуство на Италия – Ботичели, Фра Беато Анджелико, Леонардо, се отразява в оформянето на неговия линеарен стил, в меките тонове, опоетизираните композиции, излъчващи тишина, самота и тъга, висша духовност и естетика.През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов и създава през 1923 г. негов портрет. През същата година прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия (понастоящем Археологически музей), както и в София, Велико Търново, Стара Загора и Пловдив. Участва и в множество международни изложби във Венеция през периода 1928–1942 г. Отново се установява в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството. През 1928 г. организира втора самостоятелна изложба в София. При посещение в Берлин през 1928 г. Георгиев се среща с Алберт Айнщайн и между тях възниква приятелство. По-късно, през 1929 г., в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн, на когото творецът прави портрет.През 1931 г. заминава за Индия, където се запознава със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор (от когото е поканен лично), Джавахарлал Неру, принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител Николай Рьорих. Там създава поредица пейзажи, портрети и фигурални композиции, вдъхновени от индуските легенди и религиозния мистицизъм на Индия.През 1936 г. се завръща в България. Посещението в Рим е последвано от пътуване до Бразилия (1952 г.), където прекарва 4 години от живота си и е високо оценен като творец. През 1955 г. прави изложба, а през 1956 г. Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си. Последната му изложба в Рим е през 1961 г. За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис.От 1999 г. Художествената галерия във Варна носи неговото име. През 1937 г. е удостоен с голямата награда „Короната на Изтока“ за цялостно творчество.